Световни тенденции
Международна конференция на тема „Опазване и развитие на културния ландшафт“ се проведе във Варшава от 23 до 25 април. За акцентите в нея и за перспективите пред професията на ландшафтния архитект в Европа разказва специално за EXTERIOR – Дорота Сикора, асистент във Варшавския земеделски институт, Катедра „Ландшафтна архитектура“.
Какви бяха основните теми, по които разискваха участниците в конференцията?
Тази година дискутирахме по темата „Културният ландшафт“. Опитахме се да дефинираме какво е това понятие и в какво се състои негово опазване. Разговорите протекоха в няколко посоки: извънградски и градски ландшафт, индустриален и крепостен. Гости бяха хора, които представляват различни професии и институции: архитекти, ландшафтни архитекти, историци, представители на местните власти и др.
Посочете най-наболелите проблеми в ландшафтната архитектура, които бяха засегнати на конференцията?
Такива дискусии и срещи на специалисти са от голямо значение в нашето време на изключително бърза урбанизация. Особено в градовете, където зони, които преди се наричаха отворени пространства, в момента се застрояват активно с нови търговски центрове и офис сгради. В повечето случаи архитектите им не взимат под внимание местния терен и неговото значение.
Какво трябва да бъде мястото на градските паркове и градини в градоустройствената структура на големите европейски градове, към които от тази година се присъедини и София?
Уви напоследък в Полша няма изградени нови големи градски паркове. Изглежда, че нашите власти се стремят първо да задоволят други нужди на обществото. Другият проблем е, че в столицата Варшава няма много отворени площи, на чийто терен да се направят нови градини. Разбира се, ние имаме много красиви исторически паркове като Лазиенки, Виланов или Градините 
Ужасдовски. Именно тях се опитваме да пригодим за съвремените нужди на потребителите, без да унищожаваме историческата им стойност. Ролята на парковете и градините в структурата на един град е много важна, но аз съм на мнение, че те би трябвало да са свързани помежду си със зелени връзки. За мен най-добрият пример на голям град с много модерни и исторически паркове, които наистина обслужват гражданите, е Париж.
Най-важното нещо е да се изгради социалното чувство за преимуществата, които идват със съществуването на парк в квартала. В Полша има един феномен. Строителите са много ентусиазирани да кръщават новите комплекси, като използват думите – парк, градина. Това определено привлича хората да си купуват там апартаменти. По-важното в случая е, че тези строителни компании започнаха да се грижат за районите около тези сгради, като се опитват да задоволят изискванията на клиентите си от зелена среда. Също така трябва да се отбележи и тенденцията на местните власти, които поемат инициативата да построят нов местен парк – както например в квартал Урсънов (Южна Варшава).
Доколко работата на архитекта е свързана с тази на ландшафтния архитект и трябва ли те да са взаимно свързани?
Връзката между архитект и ландшафтен архитект е доста усложнена. Разбира се, на теория те би трябвало да си сътрудничат, но хората са само хора – както казваме в Полша. Винаги има някой, който иска да е доминиращ и това обикновено е архитектът. В продължение на много години ландшафтните архитекти бяха третирани като специалисти по растенията, но това е много малка част от работата. За радост в Полша вече се наблюдава промяна и професията на ландшафтния архитект стана много популярна. Ние вече сме по-независими и можем да работим с архитектите като партньори. Много важно е обаче и сътрудничеството в международен план. Обмяната на идеи започва да става все по-бърза в наши дни, което е добре за очертаването на тенденциите в ландшафтната архитектура. Вече лесно можем да проследим какво постигат наши колеги от други страни. Но също така не трябва да забравяме нашата идентичност и дизайн. Всичко трябва да е съобразено с „Полският ландшафт и небе“, както се казва в един от най-старите полски справочници за градини.
Какви са перспективите в международен мащаб пред ландшафтните архитекти?
Компютърните технологии донесоха най-големите иновации в нашата работа. Вече не използваме писалки с мастило, а само Autocad, аналоговите апарати станаха дигитални и можем да представяме нашата работа като една много привлекателна мултимедийна презентация. Това обаче никога не може да измести концепцията за дизайна, която може да се извърши с много прости средства.
Има ли и кои са новите начини на работа, които съвременният ландшафтен дизайнер би трябвало да използва в проектите си?
Мога да говоря за ситуацията в Полша. Тук хората вече са си купили коли и къщи и вече имат нужда от градини. Предполагам, че и в България е така. Другата оптимистична нотка е, че хората развиват все по-добър вкус и изискват от ландшафтния архитект все повече и повече. Моят съвет към българските ми колеги е да си запазят идентичността, да следват световните тенденции, но не да ги копират и никога да не се отказват от идеите си за сметка на нещо друго, защото нашата работа може да остане през вековете, както Andre le Nôotre's Versailles, нали?
Източник: списание Exterior
видяна: 105
