БЛЕЙДЪРИ И ПОЕТИ ТЪРСЯТ СВОЕ МЯСТО В ПАРКОВЕТЕ
ланд. арх. Мария Кънчева
Още с първите броеве на списанието, когато се градеше неговия облик беше избран подхода – материалите да се групират по рубрики. Тази практика се наложи и нашето издание има утвърдили се вече теми. В същото време като професионално поведение избрахме да бъдем винаги обърнати към новостите в професията, към проблемите, свързани с опазването на съществуващите озеленени пространства, така и към въпросите, които третират необходимостта от овладяване на нови територии за нуждите на отдиха.
„Обратна връзка“е рубрика, която се появява за първи път на страниците на 
списанието. С нея искаме да обърнем внимание на интересите на представители на различни групи от населението като ползватели на обществените паркове и градини. Да се вслушаме в желанията и идеите, които те предлагат и да съдействаме за тяхното изпълнение.
Блейдърите са момчета и момичета най-вече в тийнейджърска възраст, но между тях има и по зрели младежи (26–27 годишни) и дори хора около 40-те, които упражняват екстремен спорт със специални кънки. Състезателите се делят на такива, които карат по парапети и стълби и други, които се опитват да „излитат“ от рампа. „Инлайн скейтингът“ (названието идва от вида на кънките, с колелца в една линия) е от групата на алтернативните спортове като скейтборд, сноуборд, сърф. Малцина знаят, че практикуващите този спорт у нас стават все повече, имат свой клуб, участват в европейски и световни първенства. Българите били най-добрите блейдъри на Балканите, през м. август страната е била домакин на Европейското първенство по инлайн скейтинг и то се е провело в гр. Монтана, а през октомври трима българи са участвали и на Световното първенство в Далас. Търсят спонсори за участията си, а иначе сами поддържат съоръженията, а най-голямото от тях каквато е металната рампа, през зимата трябва да се търка с часове, за да се изчисти от сняг и заледяване.
До тук са добрите новини, още повече че става дума за млади хора, които по неписани свои правила отричат цигарите, алкохола и дрогата, имат сериозни основни занимания и професии. Но имат страст да се превъртат във въздуха и търсят място за тези свои изяви. В съседните Румъния, Македония, а и във всички европейски страни, има изградени специални скейт паркове, в които са създадени условия за тренировки и състезания. У нас блейдърите са навсякъде из парковете, а които тренират на рампа, могат да правят това само в градината при паметника на Съвенската армия и в кв. “Зона Б-5” в София и в гр. Монтана. Рампата при паметника е на път да изчезне поради предстоящите реконструкции и строителството на метрото. Петиции с искане за място за такъв парк са изпращани до Столична община и до Държавната агенция за младежта и спорта, но са останали без последствие с неясни общински обещания.
В Общия устройствен план на София и СО, в раздела за зелена система и спорт са застъпени идеи, свързани с отреждането и организацията на терени за нуждите на спорта. За предвидените тематични паркове, в частност за този с приоритет спорт и атракции са проведени проучвания не само за състоянието на съществуващите спортни площадки, но и за възможностите за тяхното разширяване, както и за обогатяване на спектъра от дейности в границите на големите паркови обекти. Влизането в сила на Общия план би ускорило процесите на изграждане на конкретни обекти, от които се нуждаят всички с интереси към един или друг спорт.
Поети от 23 страни се събраха на осмата си среща в България на софийска и варненска сесии през м. юни тази година. Основно са се обсъждали силата и слабостта на словото в глобализиращия се свят. Писателите и поетите са декларирали, че не им е безразлично какво ще се случи с литературата, когато глабализацията стане факт и какъв ще бъде шансът на писателите от малките страни да станат известни. Наред с основните теми на тази среща, с кратка декларация на три езика се апелира за създаване на зелени острови, в които по древен маниер да звучат стихове и изящно слово. Пет парка на поезията в пет европейски града искат да имат световните писатели и смятат, че така ще бъде направена крачка за развитието на културата в световен мащаб. Къде ще бъде този парк е въпрос на избор и наличие на разбиране и на добри намерения, каквито за момента варненската управа е показала.
Тези два примера са част от идеите, които са ни „подадени“ и не бива да се изпуска тяхната реализация. За София, сериозна възможност за това е, представители от Съюзът на ландшафтните архитекти със съдействието на координаторите на Общия устройствен план и на общинските служби да обсъдят варианти, да предложат конкретни терени и да подпомогнат процедурите по осъществяване на идеите. Още повече, че това ще бъде акт на реална връзка между тези, които работят в сферата на ландшафтната архитектура и хората за които се трудят.
И отново се връщаме на разработките към ОУП на София и СО, където са обсъдени възможностите за структуриране на обособените паркови територии. Така че, освен нови терени, проучванията показват, че има начини да се обновят и реконструират съществуващи структури, да получат ново предназначение и да се обогати категоризацията на парковете въобще.
Снимки от www.team-disaster.com
Източник: списание "Ландшафтна архетектура"
видяна: 39
