Аралия

Общителната аралия се пази с бодли
Красивият храст изглежда екзотично на слънце

Аралията и бръшлянът принадлежат към едно семейство - Araliaceae. Докато бръшлянът може да се срещне навсякъде в страната ни, то аралията е малко известна. Тя предпочита райони с по-умерен и топъл климат. Обича влажните и плодородни почви, но вирее и на по-бедни, стига те да са пропускливи и незаблатени. Предпочита слънчевите или полусенчести места.
Аралията е много красив декоративен храст, който се среща в две форми. Aralia manshurica (Ар. манджурика) и Ar. spinosa (спиноза). Тя има декоративни, но опадливи листа, които са разперени и нарязани дълбоко.
На височина аралията достига 2-5 метра. Първоначално израства нагоре, а след третата година се развива хоризонтално. Тя не засенчва храсти и нежни цветя, които растат под нея, а с рехавата си корона пропуска слънчевите лъчи и ги пази от прегряване. Тази “общителност” я прави много желана в градината. Промяната на растежа в хоризонтална посока придава екзотика и красота наоколо.
Първите 2-3 години през вегетационния период аралията образува няколко здрави клона, които освен красивите разперени листа са снабдени и с големи бодли. Не трябва да прекалявате с поливките, защото има опасност да опадат листата преждевременно и да останат трайни белези по клоните.
Двете аралии - манджурика и спиноза, цъфтят през лятото с бледожълти гроздовидни цветове, от които по-късно се оформят ягодовидните плодове.
Аралията дава много коренови издънки и този вид на размножаване е по-подходящ от семенния.

Фатсията вирее на юг
Среща се и вид аралия, който е вечнозелен и много красив, наречен фатсия (Fatsia japonica). В родината си - Южна Япония и в тропическите страни, фатсията покрива много огради. На височина достига 3-5 м. Разперените едри лъскави листа красят целогодишно оградите, но през септември, когато се появят като бели снопчета от разклоненията белите главички на цветовете, картината е прекрасна.
У нас този лукс може да се създаде само в южните райони. На север фатсията може да се развива само в “градина на колела”. Късно напролет, когато няма опасност от слани, се изнася на открито и наесен се внася в закрити помещения на топло.
Плодовете на фатсия японика са подобни на фъстъчени зърна и са оцветени в черно. Размножава се вегетативно.

Източник:  Вестник за ГРАДИНАТА